Старобългарски речник
адавовъ
адавовъ
прил
притеж
от ЛИ
Адавов, на Адав — бащата на Исай, който съпътствал персийските мъченици Йона, Варахисий, Занида и др. по времето на сасанидския владетел Шапур [Сапор] II [309—379 г.]
съпса же памꙙть стꙑхъ. саꙗ нѣкꙿто менемь. сꙑнъ адавовъ. отъ ꙁемьѧ сꙑ арꙁанінъскꙑ
С
271.21
Изч
С
Гр
[τοῦ] ᾿Αδάβου