Речник на Патриарх Евтимий
прѣтрьпѣт  
прѣтрьпѣт -прѣтрьплѭ -прѣтрьпш св (5) Претърпя, изтърпя, понеса. Оувы мнѣ, ѹвы мнѣ, како прѣтръпѧ горкое ѕвѣрѣ сънѣденїе Мих 176.10 ты же невдмых врагѡвь плькы побѣд  вь тьмнц доблестьвнѣ прѣтрьпѣ Теоф 259.14 маш ѡ нх въ благоѫтробїе  млость првѡдѧщї̆ тѧ кр(ъ)сть  вѡлнѫѧ съмрьть, хже рад нас неблагодарных прѣтръпѣль ес МЕ1-3 337.15 прѣтрьпѣвꙑ Като прил. Който е претърпял. Прїдѣте, вьспомь, вѣрн, же ѡт ѹтробы матерне ѡсвѣтвшꙋю се  ꙋкрасвшꙋю се свѣтло дарованꙿм прѣсветаго дѹха  вь тьмнц доблестьвнѣ прѣтрьпѣвшꙋю Теоф 261.24 прѣтрьпѣвъше Като същ. м. мн. Тези, които са претърпели; изтърпелите, изстрадалите. нѫ ꙗко мнѡгы страст прѣтръпѣвшмь рад Хрстовы любве  добродѣтелны̆ до конца прошедшм пѫть ЙП 192.26