Речник на Патриарх Евтимий
плаевьнъ  
плаевьнъ -ꙑ прил (4) Плачевен, печален. Ѡн же, ꙗко се слышашѧ. ѕѣлѡ ѹꙗꙁвшѧ сѧ ср(ъ)дцемь,  плаевны̆ на высотѫ въсхождааше веплꙿ Филот 92.19 Ꙗко ѹбѡ т се ненадеждное пострадашѧ, напрасно плаь пѣнїе прѣсѣе  рыданїе  млъва не мала бѣ  плаевнї глас покрываахѫ въꙁдѹхъ Филот 92.31 ѫдоль плаевьнаꙗ Вж. Конст 434r.14. спѹщат плаевьнꙑѧ гласꙑ Вж. Конст 427r.22.