Речник на Патриарх Евтимий
бѣдоват
бѣдоват
-бѣдѹѭ
-бѣдѹеш
несв
(1)
бѣдѹѭщ
Като прил. м. мн. Бедстващ, страдащ.
Ей, прѣподобнаа мати. не прѣзри нас лютѣ бѣдꙋѫщїих въ горцѣмь семь и бѣдномь ѧзылищи
Филот
94.11