Речник на Патриарх Евтимий
въꙁмѧст сѧ  
въꙁмѧст сѧ -въꙁмѧтѫ сѧ -въꙁмѧтеш сѧ св (1) Смутя се, объркам се, разтревожа се. Нѫ нже Ісѹса Навїна далее ѡстоть; съсѣе бѡ  съй ѹжасомь главы слных. въꙁмѧтѡшѧ сѧ  въскѡлѣбашѧ сѧ ꙗко пїанны,  въсѣ мѫдрость х поглъщена быст(ь) Мих 180.4