Исторически речник
рѣдокъ  
рѣдокъ -а м Кочан, твърдата част на някои от растенията рѣпѣ велкаго лствъе отокѹ. сътлъкъше. а корене его ѣꙁвѣ. рѣдоковъ сътлъкъше ѧтромъ пт Изч ПДЛек Нвб Ø