Исторически речник
ловѣколюбьнѣ  
ловѣколюбьнѣ нареч Човеколюбиво, с [от] любов към хората онъ же ... рее ...  тъгда бо господь мꙙ бѣ посълалъ к тебѣ. скѹст ѹсрьд тво. аште ѹбо ловѣколюбьнѣ. а не ловѣкомъ творш вдѣт млость своѭ С 122.26 Изч С Гр φιλανϑρώπως Нвб човеколюбиво ОА ВА