Исторически речник
флософъ [+]
Nmos | Nmgs | Nmds | Nmas | NmEs | Nmis |
флософъ, флософь | флософа | флософѹ, флософов | флософъ, флософь | флософа | флософомь, флософомъ |
Nmls | Nmvs | Nmop | Nmgp | Nmdp | Nmap |
флософѣ | флософе | флософ, флософове | флософъ, флософь, флософовъ, флософовь | флософомъ, флософомь, флософовомъ, флософовомь | флософꙑ, флософовꙑ |
Nmip | Nmlp | NmOu | NmGu | NmDu | |
флософꙑ, флософовꙑ, флософъм | флософѣхъ, флософѣхь, флософохъ, флософохь, флософовохъ, флософовохь | флософа | флософѹ | флософома |
флософъ
-а
м
Философ; мислител, който се занимава с основните въпроси на битието; мъдрец
стꙑ кодратъ ... дѣаше ... ѫꙁꙑ облежꙙштꙙ на н҄емъ. акꙑ ѹтварь многоцѣнꙿнѫ мꙑ на себѣ веліааше радовааше сꙙ. ꙗкоже ѹдт сꙙ елнъскꙑмъ флософомъ. крьстьꙗньстѣ мѫдрост
С
105.21
курлъ флософъ
Константин–Кирил Философ [826/827, Солун — 14.II.869, Рим]. Заедно с брат си Методий създател на славянската азбука, основоположник на българския книжовен език, на старобългарската и на другите славянски литератури. Пр. на 14 февруари [Преставление на св. Кирил] и 11 май [Св. св. Кирил и Методий]
мⷺца тоⷢ҇ г҃ ꙇ҃ стааго оца наⷲ҇ кѵрла флософа
А
142b 12
мⷺца апрⷧ҇ е҃ ... ѹсьпенѣ прⷣ҇нааⷢ҇ оца наⷲ҇го. меѳодіа. архпа вꙑшнѧѩ моравъ. браⷮ҇ прⷣ҇го кѵрла флософа
А
145b 23
Изч
А
С
От
гр
φιλόσοφος
Нвб
философ
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР