по предл I. С дат. За обстоятелствени отношения a) При означаване на мястото, върху което се извършва някакво движение или действие: по въ етврътѫѭ же стражѫ нощ. ꙇде къ нмъ съ ходѧ по морю М Мт 14.25 З, А, Б. Срв.Мт 14.23 СК повел м прт къ тебѣ по водамъ М Мт 14.28 З А Б ꙇ плнѫвъше на нь прѩсѧ трьсть. ꙇ бѣхѫ  по главѣ М Мт 27.30 З, СК. Срв.Мк 15.19 М, З, А, СК;СЕ 50a 7 мъножѣше же народ. постълашѧ рꙁꙑ своѩ по пѫт М Мт 21.8 СК.Срв. Мк 11.8 М З прѣпоѣші сѩ ѫрѫжъемъ твоімъ по бедрѣ твоеі сільне СП 44.4 на вꙿсѣхъ мѣстѣхъ справ мъ пѫтъ. л по ꙁем. л по морю. л по блатомъ. л по рѣкамъ СЕ 18b 5, 6, 7  раꙁгнѣвавъ сꙙ анупатъ. повелѣ прострѣт  по острѹ каменю.  бт ї говꙙждам жлам по вьсемѹ тѣлѹ С 113.6, 7 ѹбо нѣс л нколже плавалъ по морѹ С 115.10 антоннъ рее. въкопавъше етꙑр дрѣвеса.  протꙙгъше по дрѣвесемъ првꙙжате  твръдо С 158.30 да бѫдѫтъ ꙁвѣꙁдꙑ по тврьдѣл небесьнѣ.  бꙑшꙙ С 317.17 поклон сꙙ сльньцѹ свьтꙙштѹѹмѹ сꙙ по вьсе вьсел҄енѣ С 115.12 повелѣшꙙ влат  по трьню С 270.4 b) При означаване на основанието, съобразно с което става нещо: според, по, съобразно по обꙑаю ерескѹмѹ. клю сѧ емѹ покадт въшедъшю въ црквъ гнѭ М Лк 1.9 З А нꙑнѣ отъпѹстш раба твоего влдко. по глѹ твоемѹ съ мромъ М Лк 2.29 З А СК м же братѣ по саковѹ ѡб(ѣ)тованю ѧда есмъ Е 28а 6 по мілості твоеі помѣні мѩ тꙑ СП 24.7 нѣстъ подобьна тебѣ въ бѕѣхъ гі. ї нѣстъ по дѣломъ твоімъ СП 85.8 жв мѩ по словес твоемѹ СП 118.25 дажд емѹ гі цѣлъвь по вѣрѣ его СЕ 39а 11 есо рад ѹбо не жьреш по црьскѹ повелѣню С 20.24 пршедъ. въ прѣжденаренꙑ градъ срѣмъ. по божю нарееню постав мъ цѣсарꙗ С 196.29 повелѣшꙙ съвꙙꙁат  по персскѹ ꙁаконꙋ С 260.8 С отсянка за начин. рее же мъ платъ. помѣте  вꙑ.  по ꙁаконѹ вашемѹ сѫдте емѹ М Йо 18.31 З, А, СК. Срв. С433.5 прм раба твоего сего. отъметаѭщааго сѧ вꙿсѣхъ схъ. по бжь ꙁаповѣд твое СЕ 80b 10 c) При означаване начина на действието: по вꙑ по плът сѫдте аꙁъ не сѫждѫ нкомѹже М Йо 8.15 З А тако пѣт весь пслъмъ се по стхѹ до конца. прпѣваѭще стⷯ҇ се СЕ 11b 17 d) При означаване причината за извършване на действието: по, поради, вследствие на аште достотъ лкѹ пѹстт женѫ своѭ. по вьсѣко внѣ М Мт 19.3А по жестосръдю вашемѹ напса вамъ ꙁаповѣдь сѭ М Мк 10.5 З по мьножьствѹ неьстіхъ. вꙑріні ѩ ѣко прогнѣвашѩ тѩ гі СП 5.11 e) При означаване на количеството, което се получава при разпределение: по съвѣщавъ же съ дѣлателꙑ. по пѣнѧꙁѹ на день. посъла ѩ въ вногдⷬ҇ъ сво М Мт 20.2 прѩсѧ по пѣнѧꙁю М Мт 20.9 ЗI, А. Срв.Мт 20.10 М, ЗI, А;Мт 20.13 М ЗI А посъла ѩ по дьвѣма прѣдъ лцемь свомь. вь вьсѣкъ градъ  мѣсто М Лк 10.1 З А бѣ же тѹ водоносъ камѣнъ шесть лежѧштъ ... въмѣстѧшть по дьвѣма л тремъ мѣрамъ М Йо 2.6 З А О посадте ѩ на сподꙑ по пѧт десѧтъ М Лк 9.14 З т тако по дномѹ  по двѣма обраꙁѹѭште. влѣаахѫ.  доведъше пешт  прлагаѭште мъ главꙑ палѣхѫ.  їсполѹ ѹмрьтвівъше пометаахѫ на ꙁем С 39.4, 5 f) При означаване на последователност, постепенност в действието между две еднакви имена: по он же наѧсѧ скръбѣт  тѫжт. ꙇ глат емѹ еднъ по едномѹ. еда аꙁъ. ꙇ дрѹгꙑ еда аꙁъ М Мк 14.19 З он же слꙑшавъше схождаахѫ еднъ по едномѹ М Йо 8.9 З g) При означаване, че действието се извършва по–късно след друго действие или период от време: след не по мъногѹ же прстѫпьше стоѩште рѣшѧ петров М Мт 26.73 З.Срв. Мк 14.70 М, З;Лк 22.58 М З гь же съ. по гланю его кь нмъ. въꙁнесе сѧ на нбо А Мк 16.19 h) При означаване на средството, посредством което се върши, става нещо: чрез, с поім съ собоѭ едного л. в҃. да по ꙋстомъ двѣма послꙋхома л трьмъ. станетъ всакъ глъ СК Мт 18.16 II. С вин. За обстоятелствени отношения a) Смн. на същ., към което се отнася — при означаване на определено място, пространство, което се засяга от някакво действие: по, на бѫдѫтъ глад  пагѹбꙑ. ꙇ трѫс по мѣста М Мт 24.7 ЗI, А, СК, ЗП.Срв. Мк 13.8 М, З;Лк 21.11 М З бѫдеш владꙑца мо дш.  обраꙁꙑ ꙁлатꙑ поставьѭ т по вьсꙙ градꙑ вьсеѧ вьсел҄енꙑѧ С 1.24 по вьса мѣста бꙑваꙿхѫ ꙁнаменꙗ С 19.3 хрант сꙙ. по манастꙑрꙙ С 292.6 b) При означаване на място, където нещо се свързва, хваща: за съвѧꙁавъше  по рѫцѣ  по ноꙁѣ. въꙁъмѣте  въвръꙁѣте . въ тъмѫ кромѣщьнѫѭ СЕ 106b 20, 21 повелѣ ... првꙙꙁат  по етꙑр колꙑ С 152.30 можете  нꙑнꙗ лкоже васъ хощетъ. не по ноꙁѣ тъьѭ  по рѫцѣ. нъ  по главѫ ѧт стѫѭ онѫ С 446.21 c) При означаване продължителност на врeме: в продължение на, в течение на по вьса же лѣта юност своѧ. много полагааше спѣшен С 279.17 побѣдѫ сътвор по вса лѣта. на пагѹбнꙑѧ персꙑ С 566.23 d) При означаване начина на действието: по, чрез поѫтъ ѧ по тр крат Е 30б 17 отъмꙑваемъ же пакꙑ грѣхꙑ отъ себѣ ... сповѣдаѭще сѧ бѹ. съвѣдѫщюмѹѩ по мена. ꙇ помꙑшленѣ вꙿсѣ ꙁнаѭщю СЕ 67b 14 понеже порѫаеш сѧ по дшѧ людьскꙑѧ. то въ грѣсѣ оного ѹмьреш СЕ 82а 21 e) При означаване на характерен признак или качество: по отношение на по больше въꙁдръжан ѧ сꙙ блаженꙑ анна. прѣвъсходꙙште свого ѹтелꙗ С 548.4 f) При означаване целта на действието сгл. посълат: за богатъ нѣкто. пръ велкъ гостемъ свомъ ѹготоввъ.  посълавъ по ꙁъванꙑѧ мъ С 267.4 III. С мест. 1. За обстоятелствени отношения a) При означаване, че действието става по–късно от друго действие: след, подир по прѣселен же вавілоньстѣ. охонѣ род салатлѣ А Мт 1.12 СК абе же по скръб дьн тѣхъ. слъньце мръкнетъ М Мт 24.29 З, А, СК. Срв.Мк 13.24 М З по прѣдан же оановѣ. прде съ въ галлеѭ М Мк 1.14 З по кѡнънѣ тръстаго. въходѧтъ пѣвъц. на амбонъ  глѧтъ Е 30б 11 стрстъ стаго апстла (ана)нїѧ ... прведенъ бвъ къ лїкню кнѧꙃѹ. по многах мѫках. каменемъ побен бстъ Е 38б 8 въстанѣте по сѣдѣнї СП 126.2 по комъкань. метъ ппъ ꙁа рѫкѫ старѣшааго СЕ 11b 5 аще л по прѣношень. пролѣетъ к҃ денъ да постт сѧ СЕ 105а 4 тако мѹ жт богъ поьте. ꙗкоже  по съмрьт го славьнѣша сътвор С 43.10 по отъвал҄ен камꙑка. вьꙁьрѣвъ на небо рее С 316.28 по съконан же молтвꙑ дѹнѫ на нестꙑ дѹхъ  гла мѹ С 520.5 При означаване, че действието настъпва по–късно от даден момент или период от време. по мьноꙁѣхъ же врѣменехъ прде гь рабъ тѣхъ М Мт 25.19 З А СК по дъвою же дънѹ ꙁде отъ тѫдѹ.  ꙇде въ галлеѭ М Йо 4.43 З щ҇ неⷣ҇ в҃ по пасцѣ А 118b 19 мц҇ѣ л҃. апла аньдреꙗ. еваⷢ҇ ѿ҇ ма.ⷴ҇ псаⷩ҇. в҃. неⷣ҇ по рꙋсаліꙗхъ СК 134а 18 нъ і въ погребенье его еже отъ мрътвꙑхъ. хъ по к҃. дьнъ. вьꙁде въ вꙑспрьн імъ К 14а 28 Срв. С452.11 по седꙿм дьнї ꙁде аурлꙗнъ  сѣде на сѫдшт С 6.26 по врѣмен же дльꙁѣ. дъшт нѣкого сьвѣтнка. отъ неста бѣса мѫма. въпꙗше стааго прꙁꙑваѭшт С 518.4 по мноꙁѣ же врѣмен. посъланъ бꙑстъ отъ ерѹсалма еппъ С 538.30 b) При означаване на начин, съответствие, основание: според, чрез въꙁдрадѹте сѧ въ тъ день  въꙁграте. се бо мъꙁда ваша мънога на небсе. по схъ бо творѣахѫ пркмъ отц хъ М Лк 6.23 З тꙑ въскрьсе по сво слѣ С 505.10 вергꙑ наложта на вꙑѭ мѹ. доньдеже обрашть сꙙ ѹморѫ . по сѹтьнѣѣмъ го прореен С 195.24 c) При означаване на причината, поради която се извършва действието: за, заради  положь главѫ своѭ на колѣнѹ плака по н҄хъ С 38.5 по божї же любꙿв се мꙑ.  на колес првꙙꙁан бꙑт готов С 88.23 жалова бо  тъ по лаꙁарѣ С 382.30 d) При означаване мястото на действието: на походꙙштѹ мѹ ноштѭ дномѹ по срѣдѹдвор ... ѹꙁьрѣ ... ꙁвѣꙁдѫ обраꙁъ кръстънꙑ мѫштѫ С 282.26 2. За обектни отношения a) За означаване в чия полза се върши действието: за, заради ꙇже бо нѣстъ на вꙑ по васъ естъ М Мк 9.40 З, А. Срв.Лк 9.50 М З а бъ не матъ л створт мьст. ꙁбранꙑхъ ...  трьптъ по нхъ СК Лк 18.7 слъньце распінаемъ вдітъ. ꙇ сьѣт не съмѣетъ. вьꙁемлѧ свѣтъ отъ распінаѭштхъ. по г борѧ К 11b 1 сѫштꙙѧ бо на нꙑ по насъ сьтвор С 79.8 b) При означаване, че действието е отправено по посока на нещо [някого], следва нещо [някого]: след, подир ꙁадѣшѧ емѹ крстъ ност по сѣ М Лк 23.26 З прведѫтъ сѩ црю дѣвꙑ по неі. ї скрънѩѩ еі пріведѫтъ сѩ по тебѣ СП 44.15 нъ сьде по прьвѣѣмъ въторꙑ сълаꙁтъ. по вьторѣѣмь трет С 496.18, 19 С отсянка за присъединяване, следване. ꙇже хоштетъ по мьнѣ т да отъвръжетъ сѧ себе. ꙇ вьꙁьметъ крстъ сво  грѧдетъ по мьнѣ М Мк 8.34 З, А, СК. Срв. СЕ90а 11 ꙇдѫ по тебѣ ѣможе колжъдо деш г М Лк 9.57 З А петръ же дѣаше по немь ꙁ далее. до двора архереова М Мт 26.58 З А СК бѣахѫ же тѹ женꙑ мъногꙑ ꙁ далее ꙁьрѧштѧ. ѩже дѫ по сѣ. отъ галлеѩ слѹжѧштѧ емѹ М Мт 27.55 З А грѧд по мьнѣ. ꙇ остав мрътвꙑѩ погрет своѩ мрътвъцѧ М Мт 8.22 З А СК аште кто мьнѣ слѹжтъ. по мьнѣ да ходтъ М Йо 12.26 З А СК прільпе дша моѣ по тебѣ СП 62.9 дрьжат сѧ по [ьто] ἔχομαί [τινος] Занимавам се с нещо, придържам се към нещо господѹ поспѣвъшѹ кон҄ьат дѣло. на н҄еже тъ нꙑ стъ посълалъ. подобаатъ въꙁвратвъшѹ сꙙ мьнѣ. дръжат сꙙ по сво дѣло въꙁдръжанꙗ С 203.18—19 не по вол҄ ἄκων Принудително, без желание не по вол҄ повѣдꙙтъ цѣсарьств го на ꙁем С 484.15 не по стнѣ οὐκ ἠκριβωμένως Неправилно, не както трябва ꙗкоже мьнѣ сꙙ мьнтъ. нъ не по їстнѣ С 345.15 не по мъногѹ, не по мъноꙃѣ μετὰ βραχύ, μετὰ μικρόν Не след дълго време ꙇ не по мъногѹ дрѹгꙑ вдѣвъ і рее. ꙇ тꙑ отъ нхъ ес М Лк 22.58 З не по мъногѹ же прстѫпьше стоѩште рѣшѧ петров ...  тꙑ отъ нхъ ес М Мт 26.73 З, А, СК. Срв.Мк 14.70 М З  абь не по мноꙁѣ полѹвъш о н҄емже мол ѧ сꙙ прѣдълежꙙштааго пѫт С 559.15 не по нѹ ἀτάκτως Не както е редно, не както е прието дѹхъ тѫжааше болѣꙁнѭ. пргвожденъ. ноꙁдрьм не по нꙋ схождааше С 397.22 по вол҄ ἑκών, κρίνων Доброволно нъ въ темнцѫ демъ по вол҄ С 130.16 сповѣждъ ѹбо по вол҄ прѣжде бѣдꙑ С 149.12 по върѧжденью a) κατὰ λεπτόν По ред онъ же то слꙑшавъ опеал сꙙ ꙁѣло.  молтъ го по вьрꙙжденю м (!). съповѣдат прѣльсть вьсѫ сотоннѫ С 525.7 b) ἀναλόγως Съответно, следователно отъ велъства  добротꙑ ꙁъдан. по вьрꙙжденю вдѣт. по н҄емѹже обраꙁѹ родотворьцѹ хъ съꙁꙿдат ѧ С 534.3 по вьсе ꙁемл πανταχοῦ Навсякъде, по цялата земя же прмъ  вѣровавъ. отъ бога бꙑт вѣрънѹѹмѹ прѣданю.  ст  прмат. повелѣнмъ же цѣсаремъ вьсѫдѹ по вьсе ꙁем С 189.25—26 по вьсемѹ κατὰ λεπτόν Подробно, изтънко она же нѣкол пршедꙿш вꙿ сꙙ ... по вьсемѹ съкаꙁа мѹ. ꙗввъш мѹ лѫкавьнꙑхъ самарѣнъ С 517.14 по вьсꙗ лѣта κατ᾿ ἔτος Всяка година ꙇ хождаашете родтелѣ его по вьсѣ лѣта въ мъ. въ праꙁдьнкъ пасхꙑ М Лк 2.41 З А СК по вьсꙗ врѣмена Непрекъснато стаа бо  беꙁгрѣшьна го дѹша. по вса врѣмена прораꙁѹмѣвааше танаа С 569.9—10 по вьсѧ дьн καϑ᾿ ἡμέραν, ἐφ᾿ ἑκάστης ἡμέρας, καϑ᾿ ἑκάστην [ἡμέραν], ἡμέραν καϑ᾿ ἡμέραν Непрекъснато, всеки ден, всекидневно по вьсѧ дьн сѣдѣахъ пр васъ въ цркве  не ѩсте мене М Мт 26.55 З А СК прхождаахѫ отъвьсѫдѹ къ н҄емѹ по вьсꙙ дьн С 205.28—29 то о того бо по вьсꙙ дьн ождаѭ С 260. 23—24 прлагааше сꙙ сло вѣрѹѭштхъ по вьсꙙ дьн С 538.19 плодъ творѧ по всѧ дꙿн Р II 1.8—9 по вьсѧ асꙑ καϑ᾿ ἑκάστην ὥραν, κάϑωρος Непрекъснато вълажаахѫ же  лко по нѹжд бѣахѫ влам. отъ кръстꙗнъ братꙗ. многъ плаъ творꙙште по вьсꙙ асꙑ С 134.20 по вьсꙙ же асꙑ. съмрьть помꙑшл҄ѣѧ дѹшѫ своѭ въстав на бол҄ьшꙙ трѹдꙑ С 274.10 по длъгѹ ὀφειλῶν По повелята на дълга нъ по длъгѹ  по ьст. съ любьвѭ прсно свомѹ г. вънѫ прѣстоꙗт богов С 463.24 по дъвѣма ἀνὰ δύο Двама по двама, по двойки ꙇ по схъ же ѣв гъ  ꙇнѣхъ седмь десѧтъ. ꙇ посъла ѩ по дьвѣма прѣдъ лцемь свомь. вь вьсѣкъ градъ  мѣсто М Лк 10.1 З А по дьньхъ δι᾿ ἡμερῶν След няколко дни вьнде пакꙑ съ въ каперънаѹмъ по дьнехъ М Мк 2.1 З по ꙁаконѹ мрьтвꙑмъ νεκροπρεπῶς Както подобава на мъртъвците воле же  рѫцѣ сълагаш простеръшѹѹмѹ. съхъш рѫцѣ. л  ноꙁѣ по ꙁаконѹ мрьтвꙑмъ вꙙжеш давъшѹѹмѹ хожден недвжмꙑма ногама С 456.30 по ꙁемл҄ χαμαί На̀земи, по земята ждомъ бо данъ бꙑвааше даръ. немоштьнꙑмъ. смкаѭштм сꙙ по ꙁем С 496.18 по ꙁвѣст γνησίως Искрено, истински блаж ѹбо по ꙁвѣст пострадавъшааго мѫен. да бѫдеш мѫенкъ вол҄еѭ С 82.9 по мен a) κατὰ [τὸ] ὄνομα Поименно, поотделно пастꙑръ ... своѩ овъцѧ глашаатъ по мен М Йо 10.3 b) Съобразно, според името по імені твоемѹ бже тако  хвала твоѣ на конъціхъ ꙁемлі СП 47.11 по стнѣ a) ἀληϑῶς, ὄντως, ἀληϑῶς ὄντως Наистина, действително вон ... рѣшꙙ. по стнѣ велка ѹдеса вдѣхомъ сь н҄імъ дѫште С 20.17—18 по стнѣ мат мѫена. не спост бо сльꙁѫ немоштьнѫѭ. н ꙁвѣштала ньсоже. н сьмѣрено н недостоно врѣмен С 96.8—9 по стнѣ велка стъ вѣра крьстꙗнъска С 105.23 по стнѣ свꙙтааго дометꙗ мѣсто се стъ.  ѹбо сьде обрꙙштемъ  стꙑѩ мошт го С 219.3 b) κατὰ ἀλήϑειαν Истински, от сърце, с цялата си душа ꙗв (!) свомъ ѹенкомъ. рекꙿше стꙑмъ апⷪ҇ломъ. мъногомъ же по стнѣ вѣровавъшїмъ вь н҄ь С 11.22 по ко ἀφ᾿ οὗ След като, щом като, откакто нъ с по ко вьлѣꙁе въ домъ тво. не прѣста лобꙑꙁаѭшт ноꙁѣ мо С 395.8 по лѣпотѣ Подобаващо; с основание, справедливо нкътоже бо естъ достонъ по лѣпотѣ тѧ въсхвалт СС IIа 8 по малѹ a) πρὸς μικρόν, βραχύ По малко, в малко количество ѧже ... подавъ  ѹенкома свома по малѹ С 300.27 ꙗдѣѣше ѹбо отъ вьсего нъ по малѹ С 274.6—7 по малѹ бо пꙗста С 548.2 b) κατὰ μέρος, κατὰ μικρόν, κατὰ βραχύ Бавно, постепенно расхождааше сꙙ по малѹ тъма С 110.26—27 лѣторасль по малѹ на вꙑсотѫ въсходꙙшт доде до стропа С 300.22 нъ по малѹ ведꙑ ѧ.  божьствънꙑм напаꙗѧ пт. плодоносъствоват подобьно ꙁьванꙗ. сьсѫждааше С 280.2 c) μετ᾿ ὀλίγον Малко след това, скоро пожд ...  ... по малѹ обрꙙштеш штемѹѹмѹ отрѣшен С 315.22 по малѣ μετ᾿ ὀλίγον След малко, след кратко време, наскоро гоже по малѣ хотѣ вьставт С 316.6 по малѣ асѣ μετὰ μικρόν След малко тае по малѣ асѣ глагола цѣсаръ къ блаженѹѹмѹ С 194.22 по мъногѹ ἐπὶ πολύ Доста помлѹї нꙑ гі ... ѣко по мьногѹ їсплънхомъ сѩ ѹньженіѣ СП 122.3 по мѣрѣ κατὰ τὸ μέτρον Според дастъ сѧ благодѣть. по мѣ (вм. мѣрѣ, Нахтигал, с. 332, бел. под линия) дарованью СЕ 106а 4 по ономѹ полѹ πέραν През отвъдната страна [бряг] ꙇ отъ тѫдѹ въставъ прде въ прѣдѣлꙑ юдескꙑ. по ономѹ полѹ оръдана М Мк 10.1 З по плът κατὰ σάρκα Физически, плътски, по плът гї. памѧⷮ стго семеѡна. по плът ѫжк (г нѣ...) Е 29б 16 отъ раб по плът род сѧ Е 27б 7 д къ стѣ невѣстѣ. по пльт родьства мого С 248.9 тѹ давꙑдъ отьцъ бж. ж н҄егоже по пльт хс род сꙙ С 461.6 по подобью καϑ᾿ ὁμοιότητα По същия начин, без разлика [жена] же о въсеꙸ҇ по подобю раꙁвѣ грѣха Е 9б 17 гда хоштетъ богъ обавт свꙙтꙑмь свомъ. то пророц сѫтъ. гда л хоштетъ съкрꙑтъ. подобю (вм. по подобю, Севeр., т. II, с. 27, бел. под линия) вьсѣхъ вдꙙтъ С 283.23 по правьдѣ δικαίως, ὑπὲρ δικαιοσύνης Справедливо, основателно, с право по правьдѣ нарее сꙙ артемонъ С 226.27 да како  по правьдѣ же страждетъ С 436.14 мꙑ же по правьдѣ не сътрьпмъ л С 91.16 по прклюаю κατὰ συγκυρίαν Случайно, по стечение на обстоятелствата по прклюаю же ере еднъ съхождааше пѫтемь тѣмь М Лк 10.31 З А СК по прлѹаю κατὰ συντυχίαν Случайно, по стечение на обстоятелствата по прлѹаю дна отъ н҄хъ шьдш. блꙁъ вьс вьлѣꙁе въ нвѫ ꙗст хотꙙшт С 217.29 по пророьскѹмѹ κατὰ τὸν προφήτην Според пророците; така, както казват пророците їу хь не подражлъ. ꙁлобѫ хѹлънꙑхъ ждовъ. нъ  плешт сво даꙗше на ранꙑ. по пророьскѹмѹ С 481.3—4 по рѧдѹ a) καϑεξῆς Последователно, по ред, един след друг ꙇꙁвол сѧ  мьнѣ ... по рѧдѫ (!) псат тебѣ М Лк 1.3 З А ѡ бѣдꙑ кꙿто довьленъ сповѣдат ... вдꙙ отꙿць сна кол҄ема ...  мат своѭ дьштерь ...  прокꙑѧ по рꙙдѹ С 57.1 b) ἐκ διαδοχῆς По приемственост, според приемствеността та прѣмл҄ета по рꙙдѹ епскѹпъскꙑ столъ С 187.22 по семь μετὰ τοῦτο, μετὰ ταῦτα, εἶϑ᾿ οὕτως После, след това по семь сънде съ въ каперънаѹмъ М Йо 2.12 З по семь ѣв сѧ пакꙑ с ѹенкомъ свомъ на мор таворьѣдьсцѣмь М Йо 21.1 З  по сеⷨ҇ прводѧⷮ҇ хотѧщааⷢ҇ пострѣщ СЕ 86b 16 а хс  по семъ не отъвръже сꙙ С 419.28 по слѣ κατὰ δύναμιν, εἰς δύναμιν Според силите, според възможностите он же въ мноꙁѣ пеал бꙑвше.  попекше сꙙ о раꙁльнꙑхъ го напастехъ. по слѣ го ѹтѣшшꙙ С 524.3 се ѹбо помꙑшл҄ꙗѧ бѫд вь н҄ь по слѣ сво С 381.5 по схъ μετὰ ταῦτα После, след това еже аꙁъ творѭ тꙑ не вѣс нꙑнѣ. раꙁѹмѣеш же по схъ М Йо 13.7 З А СК по схъ прде съ ꙇ ѹенц его въ іюдескѫѭ ꙁемлѭ М Йо 3.22 по схъ же бѣ праꙁдьнкъ юдескъ М Йо 5.1 З ѹмножішѩ сѩ немошт іхъ по сіхъ ѹѩдрішѩ сѩ СП 15.4 по срьдьцѹ κατὰ τὴν καρδίαν По сърце, по угода, по желание обрѣтохъ мѫжа по срьдьцѹ момѹ С 546.16—17 по срѣдѣ a) ἐν μέσῳ, εἰς τὸ μέσον, διὰ μέσου, ἀνὰ μέσον, μέσον, μέσος В средата, по средата првѣсѧ же кънжьнц  фарсе. женѫ вь прѣлюбодѣан ѩтѫ.  поставьше ѭ по срѣдѣ. глашѧ М Йо 8.3 З b) В средата на.С род. вьꙁгнѣштъшемъ же огнъ по срѣдѣ двора. ꙇ въкѹпѣ сѣдъшемъ мъ. сѣдѣаше петръ М Лк 22.55 З на врьбі по срѣдѣ еѩ обѣсіхомъ органꙑ нашѧ К 7а 31—32 c) Посред, всред, сред.С род. се аꙁъ сълѭ вꙑ ѣко овьцѧ по срѣдѣ влъкъ М Мт 10.16 З, А. Срв.Лк 10.3 М З А прде врагъ его.  вьсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшенцѧ  отде М Мт 13.25 З А У ꙇдеже бо есте дъва. л трье събран въ імѧ мое. тѹ есмъ по срѣдѣ хъ М Мт 18.20 ЗI А СК по ѹставѹ συνήϑως Както се полага, според установения ред памꙙть го по вьса лѣта творꙙште. праꙁдьнкъ велкъ мѫтъ. въ славѫ поьтъшааго  колюбвааго ба. гоже  мꙑ по ѹставѹ славмъ. благословествꙙште оца  сна  стааго дха С 532.16—17  болꙙштꙙ  ѹдрѫенꙑ отъ длъгааго врѣмене страстьнааго. падаахѫ прѣдъ ногама стааго. съподобьнꙑ бꙑт по ѹставѹ  попранꙑ С 557.5 по ѹставьнѹмѹ По установения ред странꙿн. вдѣвъше ꙗкоже въꙁврат сꙙ не дошъдъ рѣкꙑ. мнѣахѫ мѹ раꙁболѣт сꙙ.  не мошт по ѹставꙿнѹѹмѹ го дот до ефрата С 551.2 по ѧст κατὰ μέρος Подробно ѡ нхъже нѣстъ мнѣ глатї по ѧст Е 29а 11 поѩт по слѣ ἀγγαρεύω Принудя, заставя аще къто пометъ тѧ по слѣ. попьрще едно. ꙇд съ нмь дьвѣ М Мт 5.41 З ходт по ꙁаповѣд Изпълнявам, спазвам заповед, правила, наставления ход по ꙁаповѣдемъ гнѣмъ прсно СЕ 89а 22—23 М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СС СЕ ТФ К С Р Г ЗЛ МЛ Гр κατά εἰς ἐπί ἐν ἀνά ἀπό διά μετά πρός ὑπέρ ἐκ πέραν ὀπίσω Нвб по ОА ВА АК НТ НГер Дюв ЕтМл БТР АР ДА