Исторически речник
папѹлъ
-а
м
ЛИ
Папила — християнин от Пергам [Мала Азия], дякон при епископ Карп, умр. мъченически заедно с Агатодор и Агатоник по времето на имп. Деций [249—251 г.]. Пр. на 13 октомври
мⷺца октⷠ҇о в҃ ꙇ҃ стх мⷱ҇к. папѹла распа анавла дрѹжнъ҇х
А
122b 18
Изч
А
Гр
Παπύλας