Исторически речник
оцьтѣнъ  
оцьтѣнъ -ꙑ прил оцьтѣно вно ἐσμυρνισμένος οἶνος Вино, подправено или примесено с миро  даꙗхѫ емѹ пт оцьтѣно вно. онъ же прѧтъ е СК Мт 15.23 Изч СК Вж. при оцьтьнъ Нвб