Исторически речник
нарѣь  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
нарѣ, нарѣьнарѣꙗ, нарѣа, нарѣьꙗнарѣю, нарѣѹ, нарѣьюнарѣмь, нарѣьмь, нарѣмъ, нарѣьмъ, нарѣмь, нарѣмънарѣ, нарѣь, нарѣнарѣꙗ, нарѣа, нарѣьꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
нарѣ, нарѣь, нарѣенарѣмъ, нарѣьмъ, нарѣмь, нарѣьмь, нарѣмъ, нарѣмь, нарѣомъ, нарѣамънарѣ, нарѣь, нарѣ, нарѣмнарѣхъ, нарѣьхъ, нарѣхь, нарѣьхь, нарѣхъ, нарѣхьнарѣ, нарѣьнарѣю, нарѣѹ, нарѣью
NnDu
нарѣма, нарѣьма, нарѣма, нарѣма
нарѣь - ꙗ ср 1. Предопределение, присъда нктоже обьштааго коньца ѹбѣжа ... н еꙁекꙿꙗ же слъꙁам въꙁврат съмрьт нарѣ С 238.24 2. Нареждане, заповед, разрешение ньсоже могѫ(ще) ѿ нхъ н нарѣьѣ мог(ѫ) ... хъ да сѧ бшѧ (в)ьꙁ(вра)тл в(ъсп)ѧть Р 5б 1 въꙁдат нарѣь ἀντιδηλόω Дам нареждане, разпоредя, наредя дмофлѹ же отъбѣгъшѹ цѣсара повелѣнꙗ.  съвъкѹпь҄нꙗ  съмренꙗ. въꙁда мѹ нарѣ цѣсарь глаголꙙ С 200.9 Изч С Р Гр ἀπόκρισις нарѣ Нвб Срв наречие ОА ВА БТР