Исторически речник
еремꙗ [+]
Nmos | Nmgs | Nmds | Nmas | NmEs | Nmis |
еремꙗ, ерема | еремѩ, еремѫ, ереме | ерем | еремѭ, еремѫ, еремѧ, еремю | - | ереммь, ереммъ, еремѭ, еремеѫ, еремѧ, еремю |
Nmls | Nmvs | Nmop | Nmgp | Nmdp | Nmap |
ерем | ерем, ереме | - | - | - | - |
Nmip | Nmlp | NmOu | NmGu | NmDu | |
- | - | - | - | - |
еремꙗ
-ѩ
м
ЛИ
Йеремия, Еремия [Иеремия] — вторият от великите пророци от Стария завет, отведен в плен от Навуходоносор във Вавилон. Пр. на 1 май
тогда събъⷭ҇ сѧ рееное еремемь прркмъ
А
Мт 2.17
СК
Б
тъгда събꙑстъ сѧ рееное пророкомь ꙇеремемь
З
Мт 27.9А
мⷺца маⷺ҇ а҃ стаго прⷬ҇ка еремѩ
А
146а 5
псалмъ дадовъ пѣснъ ремꙇѩ
СП
64.1
кого глѭтъ мѧ лвц сѫшта... он же рѣшѧ емѹ. ов оана крсттелѣ. ꙇн же лѭ. дрѹѕ же еремѭ. л едноготъ пркъ
М
Мт 16.14
З
А
се же бо господь нашь пшꙙ рем пророкѹ
С
357.11
се дрѣво пророьскомъ окомь вдѣвъ еремꙗ
С
353.1
М
З
А
СК
Б
СП
С
Гр
᾿Ιερεμίας
От
евр
Iīrmějāhū ’Яхве ще възвиси’
ремꙇꙗ
ремꙗ
ꙇеремꙗ
Нвб
Иеремия
м
ЛИ
МлБТР
Йеремиев
ФИ
СтИл,РЛФИ
Еремия
м
ЛИ
НГер