Исторически речник
гетъ
-а
м
МИ
Гет — един от петте най–важни филистимски града, където се установява Давид, бягайки от Саул [I Цар 27] — дн. с неустановено местонахождение
отъ стꙑхъ дадов въ ѱалопьсаньѣ. егда ѩсѩ іноплеменьніці въ егепьтѣ [погр. вм. гетѣ]
СП
55.1
Изч
СП
Гр
Γέϑ