Исторически речник
вѣра  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
вѣравѣрꙑ, вѣрѫвѣрѣвѣрѫ, вѣрѹвѣроѭ, вѣроѫ, вѣроѧ, вѣроювѣрѣ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
вѣровѣрꙑвѣръ, вѣрьвѣрамъ, вѣрамьвѣрамвѣрахъ, вѣрахь
NfOuNfGuNfDu
вѣрѣвѣрѹвѣрама
вѣра -ꙑ ж 1. Вярване в нещо, вяра тъгда коснѫ ѣ въ о глѧ. по вѣрѣ ваю бѫд вама М Мт 9.29 З А СК  вѣрѫ ѹтвръждъш ѹ петрⷶ҇ бгоꙁванаѣ пръвомѫенца ѣв сѧ Е 36а 5 съ вѣроѭ ꙇ любовьѭ. ꙇ ѹпъванемь. прѩт вѣьнꙑ жвотъ СЕ 81b 17—18 радѹѭште же сꙙ  вѣрꙑ спльн҄ен. пометаахѫ сам сꙙ прѣдꙿ н҄мъ С 556.19 2. Религия, религиозно учение, вероизповедание; вяра ѣко нѣсмь добрѣ наѹенъ ꙁаконѹ бжью. н раꙁѹмѣлъ стнънꙑѩ вѣрꙑ крестьѣнъскꙑ СЕ 67а 1 ꙇ ꙁа невѣрънꙑѩ молѧща сѧ. да обратш ѩ въ вѣрѫ твоѭ СЕ 79b 11 вьлѣꙁъше же обрѣтошꙙ ꙁатворена преꙁвутера съборънꙑѧ цръкъве ...  дного отъ вѣрꙑ фруг҄скꙑѧ. менемь еутухꙗкъ С 133.27  отъстѫпшꙙ отъ вѣрꙑ хрсостовꙑ (!) С 175.7 дошъдъ же солѹна града въ ѧꙁѫ въпаде  раꙁболѣ сꙙ. прꙁъвавъ же епскꙋпа солѹнъска града менемь ахола. пꙑтааше кѫѭ вѣрѫ дръжтъ С 197.18 вѣрѫ ѩт [мат] a) πιστεύω, συντίϑεμαι Повярвам [вярвам], хвана [хващам] вяра прде бо оанъ крсттель пѫтемь праведъномъ ... мꙑтаре же  любодѣцѧ ѩсѧ емѹ вѣрѫ М Мт 21.32 ЗI вѣрѫ м м ьстънъ отье ꙗко нѣстъ остала н дна ꙁлатца въ рꙁьнц С 120.23 дѣвца рее. да т мѹ вѣрѫ мѫ. пръво м обл. како  сꙑнъ вꙑшьн҄ꙗго  сꙑнъ даудовъ. же отъ мене хоштетъ сꙙ ꙗкоже глагол҄еш родт сꙙ на ꙁем С 239.8 аште бо бсте вѣрѫ мал мосеов М Йо 5.46 З А b) πιστεύω Повярвам [вярвам] в Бога [в думите, в делата му] ꙇнꙑ спсе себе л не можетъ спст. аште цсрь ꙁдлвъ естъ. да сълѣꙁетъ нꙑнѣ съ крста. ꙇ вѣрѫ мемъ емѹ М Мт 27.42 З, А, СК. Срв.Мк 15.32 М З А СК ꙇ же вѣрѫ метъ  кръсттъ сѧ съпасенъ бѫдетъ М Мк 16.16А  вѣрѭ ѩсѩ словесі его.  въспѣшѩ хвалѫ емѹ СП 105.12 ꙇже въ врѣмѧ вѣрѫ емлѭтъ. ꙇ въ врѣмѧ напаст остѫпаѭтъ М Лк 8.13 З А амнь амнь глѭ вамъ. ѣко слѹшаѩ словесе моего.  вѣрѫ емлѧ посълавъшюмѹ мѧ. ꙇматъ жвота вѣънааго М Йо 5.24 З А вѣрꙑ не ѩт [мат, мѣт] a) οὐ πιστεύω, ἀπιστέω, ϑαυμάζω Не повярвам [вярвам], не хвана [хващам] вяра прде бо оанъ крсттель пѫтемь праведъномъ. ꙇ не ѩсте емѹ вѣрꙑ М Мт 21.32 ЗI пршъдъшꙙ же слѹгꙑ глаголашꙙ комсѹ. ꙗкоже повелѣ сътворхомъ. клокоштетъ конобъ  вънъ соваатъ. не мъ же мъ вѣрꙑ комсъ. глагола дѣмъ да вдмъ дѣло С 234.12—13  не мшѹ вѣрꙑ жърьцѹ. млъан наведе на н҄ь С 249.7  ѣвшѧ сѧ прѣдъ нм ѣко блѧд гл хъ.  не мѣахѫ мъ вѣрꙑ М Лк 24.11 З А  не мꙑ вѣрꙑ о стѣѣмь артемонѣ. повелѣ вратарѹ прꙁъват дꙗкона флеа С 224.12—13 b) ἀπιστέω, οὐ πιστεύω, οὐ πείϑομαι Не повярвам [вярвам] в Бога [в думите, в делата му] а же не метъ вѣрꙑ осѫжденъ бѫдетъ М Мк 16.16А глаахѫ же емѹ дрѹѕ ѹенц вдѣхомъ га. онъ же рее мъ. аште не вждѫ на рѫкѹ его ѣꙁвꙑ гвоꙁденꙑѩ. ꙇ въложѫ рѫкꙑ моеѩ въ ребра его. н вълож(ѫ) пръста моего въ ѣꙁвѫ гвоꙁднѫѭ. не мѫ вѣрꙑ М Йо 20.25 А, О. Срв. С500.11 С506.7 ї не ѩсі (!) вѣрꙑ юдесемъ емѹ СП 77.32  ѹніъжшѩ ꙁемлѭ желанѫѭ. не ѩсѩ вѣрꙑ словесі его СП 105.24 како не імѫтъ вѣрꙑ. ѣко црь естъ ѹкарѣемꙑ К 11b 6—7 аште бо вѣрꙑ не емлете ѣко аꙁъ есмъ. ѹмьрете въ грѣсѣхъ вашхъ М Йо 8.24 З А аще не творѭ дѣлъ отца моего. не емлѣте м вѣрꙑ М Йо 10.37 З А въдаꙗт себе въ вѣрѫ кого πιστεύω ἐμαυτόν τινι Доверявам се някому самъ же съ не въдааше себе въ вѣрѫ хъ. ꙇмъже самъ вѣдѣаше въсѧ М Йо 2.24 З благаꙗ вѣра, божьꙗ вѣра εὐσέβεια, ϑεοσέβεια [вар. εὐσεβὴς πίστις] Християнската вяра ꙇ помѧн вꙿсѧ ѹмеръшѧѩ. въ блаꙁѣ вѣрѣ СЕ 13а 22 ꙁапрьва ѹбо льшташе хъ ласканмъ. покѹшаѧ сꙙ ослабт отъ настоꙗнꙗ благꙑѧ вѣрꙑ С 86.28 покаꙁа доблаꙗ мат. ꙗко ѹенм благꙑѧ вѣрꙑ вьскрьмла  пае. неже млѣкомъ С 96.18 днѫ побѣдѫ вьс благѫѭ вѣрѫ вьꙁдвгошꙙ С 97.17 отъвѣшта піѡн бж вѣрѣ смъ.  вѣрѹѭ къ господѹ сътворьшѹѹмѹ вьса С 139.27 праваꙗ вѣра, вѣра прѣмѫдрост ἡ ὀρϑοδοξία, ἡ ὀρϑόδοξος πίστις, ὀρϑότομος πίστις, ὀρϑὴ πίστις Православната християнска вяра дръжавѫ ꙁаконнѫѫ. црстве бжемъ мано(...) мше ревнтеле прав(...)рѣ бꙑст(е) Е 5а 5 вънѫтрь въ градѣ въ малѣ црькв съборьі творѣѣше. събраѧ  ѹтврьждаѧ народъ ѹенмъ свомъ. о правѣ вѣрѣ С 198.6—7 ѡ ѹме правꙑѧ вѣрꙑ спльніенъ С 63.27—28 же ѳеодѡръ отъ вьсего нꙑнꙗ бол҄ѣрьска сьвѣта.  къ доброьствѹѹмѹ нашемѹ цѣсарѹ ѹстнꙗнꙋ. о съмꙑслѣ  стотѣ жтꙗ.  правѣ вѣрѣ  млост ѹдмъ стъ С 281.15—16 вѣрѫ прѣмѫдрост. посрѣдѣ пакостьнкъ. добрї мѫенц проповѣдасте С 68.5—6 нк҄ескаꙗ вѣра ἡ ἐν Νικαίᾳ πίστις Православната християнска вяра според догматичните формулировки на Първия вселенски събор в Никея [325 г.] не ꙁамѹдвъ же цѣсарь съборъ епскѹпъскꙑ сътвор. о право (!) вѣрѣ ѹтврьдтъ. нкіескѫѭ вѣрѫ С 201.3—4 Срв. С202.7—8 вѣра марк҄аньска αἵρεσις τῶν Μαρκιωνιστῶν Маркианска, Маркионитска вяра; ерес, която се отнася до последователите на Маркион — християнски деец [II в.] от Мала Азия, противник на юдаизма и на учението за човешката природа на Христос поставшꙙ ѹбо го на дрѣвѣ. тае по томъ  пресвутера кого мтродора вѣрꙑ маркііаньскꙑѧ С 141.10—11 ꙁълаꙗ вѣра κακοπιστία Ерес препостъ же  про. же бѣахѫ отъ аревꙑ ꙁълꙑѧ вѣрꙑ. пае съвратшꙙ цѣсарѣ С 192.16 хѹльнкъ вѣрꙑ αἱρετικός Еретик лѣпо же стъ  намъ къ хѹлнкомъ вѣрꙑ глаголат. гда прѣпьрѣт хотꙙтъ богоносьнꙑхъ С 404.8—9 М З А СК О Н У Е СП СС СЕ К С Х Г Гр πίστις ϑρησκεία αἵρεσις γνώμη [вар. γνῶσις] Нвб вяра ОА ВА Бот НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА вера НТ ДА Срв Вера ЛИ Вяра ЛИ СтИл,РЛФИ