Старобългарски речник
ловѣкоѹгодьнкъ
ловѣкоѹгодьнкъ -а м Угодник; този, който гледа да угоди на хората, а не на Бога тѹ боѣшѩ сѩ страха ідеже не бѣ страха. ѣко бъ расꙑпа ості (!) лкоѹгодънікѹ. постꙑдѣшѩ сѩ ѣко бъ ѹніьжі ѩ СП 52.6 Изч СП Гр [ὁ] ἀνϑρωπάρεσκος ловѣкоѹгодънікъ Нвб Срв човек