Старобългарски речник
хромьць
хромьць -а м Сакат, куц, хром човек ждове ха каменьмъ побваахѫ. хъ же хромцемъ хъ теень даровааше.  всельскꙑ съконьа добротворꙙ. досаждаѭшⷮмъ емѹ С 481.20 Изч С Гр ὁ χωλός хромць Нвб Срв хром прил