Старобългарски речник
ѹвѧꙁатII
ѹвѧꙁат -ѹвѧꙁаѭ -ѹвѧꙁаш несв Ставам жертва на кроежи, интриги, уплитам се [прен.] въ гръдості неьстваго въꙁгараетъ сѩ ніщеі. ѹвѩꙁаѭтъ въ сьвѣтѣхъ ѩже помꙑшлѣѭтъ СП 9.23 Изч СП Гр συλλαμβάνομαι ѹвѩꙁат Вж. при ѹвѧꙁатI Нвб