Старобългарски речник
ѹвѣтъ
ѹвѣтъ -а м Утеха, утешение, успокоение гі бже нашъ. ѹтѣшен скръбѧщмъ. ꙇ плаѭщмъ сѧ ѹвѣтъ. ꙇ вꙿсѣмъ ѹнꙑваѭщмъ ꙁастѫплене сꙑ СЕ 57b 1  хоштетъ богъ да с въ пльт на ѹвѣтъ.  ѹтврьжден крѣпꙙштмъ сꙙ вѣрꙑ рад С 295.24 Изч СЕ С Гр παράκλησις παραμυϑία Нвб Ø