Старобългарски речник
съвонъ
съвонъ -а м Съратник, боен другар, другар по оръжие съмрьт не ѹклонмъ сꙙ ѡ сьвонꙑ С 91.18 прм владꙑко  нꙑн҄ѣ съвонꙑ моѧ С 109.30 Изч С Гр συστρατιώτης сьвонъ Нвб Срв воин