Старобългарски речник
самарѣнꙑн҄
самарѣнꙑн҄ -ѧ ж Самарянка, жителка на областта Самария гла же емѹ жена самарѣнꙑн. како тꙑ юде сꙑ отъ мене пт просш. женꙑ самарѣнꙑнѧ сѫштѧ М Йо 4.9 З А о самарѣнꙑн М 133а 6 Изч М З А Гр Σαμαρῖτις Вж. при самарѣннъ Нвб