Старобългарски речник
рундакъ
рундакъ -а м МИ Риндак — река в Мала Азия [Фригия и Витиния], която извира от северните склонове на пл. Мурат и край ез. Аполионтгьол и се влива в Мраморно море [дн. Коджасу, Коджачай, Атранос в Турция]  прѣшедъшѹ антѹпатѹ рундак҄ь рѣкѫ. ꙁдошꙙ протвѫ мѹ С 117.1—2 Изч С Гр ‘Ρύνδαξ ακος