Старобългарски речник
родотворьць
родотворьць -а м Творец, създател отъ велъства  добротꙑ ꙁъдан. по вьрꙙжденю вдѣт. по н҄емѹже обраꙁѹ родотворьцѹ хъ съꙁꙿдат ѧ С 534.4 Изч С Нвб Срв род