Старобългарски речник
пррокъ
пррокъ -а м Прякор, прозвище отьца їѡана гѹмена стꙑѧ горꙑ снескꙑ. мѹже пррокъ схоласткꙿ С 272.6 Изч С Гр ἐπίκλην Нвб Ø