Старобългарски речник
пробрѣтел҄ьнкъ
пробрѣтел҄ьнкъ -а м Подстрекател, виновник [за нещо] боже помагаѧ рабѹ свомѹ ... отътвръгн мꙙ отъ ... вьсѣкоѧ ꙁьл пробрѣтел҄ьнка анꙿтонна С 160.24 Изч С Нвб Срв приобретя св приобретение ср