Старобългарски речник
претор
претор -ꙗ м Претория, дворец на наместниците в римските провинции вьнде платъ въ претор С 435.1 сьндошꙙ сꙙ вьс въ претор платовъ С 438.26 Изч С От гр πραιτώριον Вж. при преторъ Нвб