Старобългарски речник
поꙁорьнкъ
поꙁорьнкъ -а м Очевидец, наблюдател поꙁорьнікꙑ въскръсенью его. готоваеш К 12а 21 Изч К Гр ϑεατής поꙁорьнікъ Нвб Срв позорище ср