Старобългарски речник
нневьг҄тьскъ
нневьг҄тьскъ -ꙑ прил МИ Ниневийски, който се отнася до Ниневия мѫж нневъћтьсц вьскръснѫтъ на сѫдъ. съ родомь смь (смь)  осѫдѧтꙑ. ѣко покаашѧ сѧ въ проповѣдь оннѫ М Лк 11.32 З Срв. Мт 12.41 М [в З погр. невьћтьсці] Изч М З Гр Νινευΐτης нневъћтьскъ невьћтьскъ Нвб Срв ниневийски