Старобългарски речник
нневьг҄тъ
нневьг҄тъ -а м Ниневиец, ниневитянин, жител на Ниневия ѣкоже бо бꙑстъ она ꙁнамене нневъћтомъ. тако бѫдетъ  снъ лвскꙑ родѹ семѹ М Лк 11.30 З Изч М З Гр Νινευΐτης нневъћтъ Нвб Срв ниневиец