Старобългарски речник
нееманъ
нееманъ -а м ЛИ Нееман — главнокомандващ при сирийския цар Венадад II, според легендата излекуван от проказа по чудотворен начин от пророк Елисей [4 Цар 5.1 и сл.] по времето на израилския цар Иорам [849—842 г. пр. н.е.] ꙇ мъноѕ бѣахѫ прокажен ... ꙇ н еднъ же отъ нхъ ост сѧ. токмо нееманъ сѹрьскꙑ М Лк 4.27А, СК Изч М А СК Гр Ναιμάν От евр Naamān ’приятен’ немꙿманъ неоманъ