Старобългарски речник
недѫжьнкъ
недѫжьнкъ -а м Този, който страда от болест, който има недъг, който е болен; болник не можааше тѹ н едноѩ слꙑ сътворт. тъкмо на мало недѫжьнкъ рѫцѣ въꙁложь сцѣл М Мк 6.5 З на недѫжьнкꙑ рѫкꙑ ... въꙁложѧтъ.  съдрав бѫтъ (!) М Мк 16.18 Изч М З Гр ἄρρωστος Вж. при недѫжьнъ Нвб