Старобългарски речник
мость
мость -а м ЛИ Мостич — висш български сановник [чъргубиля] по времето на цар Симеон и цар Петър сьде лежтъ мость рьгѹбꙑлꙗ бꙑвꙑ пр сѵмеонѣ цр  пр петрѣ цр Изч МН