Старобългарски речник
к҄ѵрѣннъ
к҄ѵрѣннъ -а м МИ Киринянин, киринеец, жител на Кирена [Кириния, Киринея — град в пров. Либия, Северна Африка] ꙇ ꙁадѣшѧ ммо ходѧштѹ едномѹ смонѹ кѵрѣннѹ грѧдѫштю съ села М Мк 15.21 Изч М З Гр Κυρηναῖος