Старобългарски речник
кꙑꙁнь
кꙑꙁнь - ж Козни, измама, коварство, интрига раꙁдрѣш кꙑꙁн вражѩ. сѫщѧѩ на насъ СЕ 62b 25 Изч СЕ Гр μηχανή Вж. при къꙁнь Нвб