Старобългарски речник
кръвотоца
кръвотоца
-ѧ
ж
Жена, страдаща от кръвотечение
водѫ вь вно прѣложлъ. кръвотоцѫ цѣллъ. дьштерь архсунагога
С
480.25—26
Изч
С
Калка от
гр
ἡ αἱμορροοῦσα
Нвб
Ø