Старобългарски речник
кротолюбьць
кротолюбьць -а м Кротък, благ по дух човек въ съвадьнка мѣсто. мротворець. въ сварънка мѣсто. кротолюбець СЕ 70b 9 Изч СЕ кротолюбець Нвб Ø