Старобългарски речник
лꙗII
лꙗ -ѩ м ЛИ Илий — еврейски първосвещеник и съдия [1 Цар 1.25, 2.27], първият от потеклото на Итамар слꙑш ѹбо лѭ глагол҄ѫшта сꙑномъ свомъ С 407.12 Изч С Гр ᾿Ηλί