Старобългарски речник
ꙁълобѣсьнъ
ꙁълобѣсьнъ -ꙑ прил Обхванат от зъл дух, бяс тако л накаꙁашꙙ ва мѫкꙑ. ѡ ꙁълобѣсънаꙗ С 182.28 Изч С Гр ἄϑλιος Нвб Срв зъл и бесен