Старобългарски речник
ꙁасѣдьнкъ
ꙁасѣдьнкъ -а м Доносник, шпионин, подставено лице да следи и донася ꙇ съглѧдавъше посълашѧ ꙁасѣдьнкꙑ. творѧщѧ сѧ праведьнц сѫште да мѫтъ і въ словес. да бѫ  прѣдал владꙑъствѹ  област воеводꙑ М Лк 20.20 Изч М Калка от гр ἐγκάϑετος Нвб Ø