Старобългарски речник
епендтъ
епендтъ -а м Плащ, наметало, горна дреха смонъ же петръ слꙑшавъ ѣко гь естъ. епендтомъ прѣпоѣса сѧ М Йо 21.7 Изч М З А СК От гр ἐπενδύτης епеньдтъ епенꙿдтъ Нвб Ø