Старобългарски речник
вьседрьжтел҄ство
вьседрьжтел҄ство -а ср Всевластие, всемогъщество благословьнъ грꙙдъ въ мꙙ господьн҄е. цѣсарь на сѫпротвнка. не вьседръжтел҄ьства слоѭ  мѫдростѭ. нъ мьнмꙑмъ кръста бѹствомъ С 329.4 Изч С Гр παντοκρατορικός вьседръжтел҄ьство Нвб Срв вседържител м