Старобългарски речник
въꙁметат
въꙁметат -въꙁметаѭ -въꙁметаш несв Мятам, хвърлям въꙁметаахѫ же слѹгꙑ дꙗволꙙ на сковрадѫ. пьцьлъ.  масло  трьст С 118.9 Изч С Гр ἐπιβάλλω Нвб Ø