Старобългарски речник
връхосъ
връхосъ -а м Вид скакалец, селскостопански вредител ꙁаьнѫ нꙑнѣ глат. мена гадомъ. прѫгъ. сланѫ ... каръкносъ. връхосъ СЕ 59а 18 Изч СЕ Гр βροῦχος. Срв. връхъ Срв връхъ Нвб Ø