Старобългарски речник
аполонꙗ
аполонꙗ
-ѩ
ж
МИ
Аполония — град във Витиния [Мала Азия]
блаженѹѹмѹ же кодратѹ повелѣ анѳупатъ кѹпно съ нѣм. въслѣдъствоват въ аполонѭ
С
114.24—25
Изч
С
Гр
᾿Απολλωνία