Старобългарски речник
акрогон
акрогон прил Крайъгълен потъкѫ сѧ въ акрогоне (!). і камень хъ. ꙇ сам съкрѹшішѧ сѧ К 12b 20—21 Изч К От гр ἀκρογωνιαῖος Нвб Ø