Речник на Патриарх Евтимий
трьблаженъ
[xml]
трьблаженъ
, -ꙑ
прил
(1)
Във висша степен блажен, три пъти блажен.
Оуаше же епⷭкѡпы мрь єдномыслїе дръжат, распре же любопрѣнїа ѹдалꙗт се • гл͠ааше же се̏ съ клетвою трьб͠лжены
Конст
431v.22