Речник на Патриарх Евтимий
ратоват    [xml]
ратоват , ратѹѭ , ратѹеш несв (4) Воювам, боря се.  тако междосѡбнаа сїа брань въ дѹш съставлꙗет се, ратꙋемѣ надежд паметїю, ꙗко ꙁлѣ наѹвш проꙁволенїе I Никод 217.27 ратѹѭще Като същ. м. мн. Тези, които воюват; воюващите. Твомь ꙁастѫпленїемь вьсѣмь ратꙋѫщⷨ наⷭ вьспращаємь Петк 81v.19 ~ сѧ Сражавам се, боря се. Кто ꙁа въсѣхь ратѹе се, юже пае въсѣхь л͠кь добродѣтѣль покаꙁа Конст 438v.36 ратѹѧ сѧ Като същ. м. ед. Този, който се бори; борещият се. съ б͠гмь же ратѹе се, не въꙁможеⷮ побѣдт нкакоже Нед 610v.30