Речник на Патриарх Евтимий
окованъ
[xml]
окованъ
, -ꙑ
прил
(1)
окован
Като същ. м. мн. Затворници.
дѣте съ мромь , своа добрѣ постгше, прлежныѧ въꙁдадте богов мѡлбы, ꙁводѧщомꙋ окованыѧ мѫжьствомь
Филот
94.22