Речник на Патриарх Евтимий
едномѫдрьнъ
[xml]
едномѫдрьнъ
, -ꙑ
прил
(1)
Единомислен, единодушен.
едномѫдрьн
Като същ. м. мн. Съмишленици.
правые вѣры поборнц бжⷭтвнї ѡц͠ правѹю ѹꙗснше вѣрѹ, арїа же нꙁлѻжше єдномѹдрьные ємѹ
Конст
430v.36