Речник на Патриарх Евтимий
люботрѹдѧ сѧ
[xml]
люботрѹдѧ сѧ
, -ѧ сѧ
прил
(6)
Като същ. м. ед. Който се труди усърдно, трудолюбивият.
ꙗковы црⷭкые поьст ꙁлата же сребра каменї ъстнїⷯ, въ бжⷭтвныхь псанхь люботрѹде се ѻбрещеть
Конст
437r.14
на таковаа мнѡга обрещеть люботрѹдей се
I Никод
215.32
Се же люботрѹдей се, мнѡго ѹсръдствовавь, обращетъ
Кипр
230.4
Същата употреба и в
Конст
439r.30
ЙП
185.1
Кипр
234.27